Разследване: Как евроатлантикът Пеевски покровителства вноса на санкционирано руско гориво в България
Автор: Разследващ екип на Алтернативи и Анализи
По следите на импорт на глобено дизелово гориво от Русия за България. Кой е същинският господин Кеш в българската политика
Въпреки цялостната възбрана, вносът на съветски горива в Европейски Съюз в никакъв случай не е спирал и България е имала своя „ заслужен “ дял. Основният състезател в схемите първоначално беше Турция с нейния импорт на най-вече съветско дизелово гориво през пристанищата Мерсин и Дортьол, където продуктът бе преетикетиран с нови документи за генезис, издадени от локалната комерсиална камара, и изпратен за Европейски Съюз. В този бизнес с замяна на документи няма светци и тази публикация е опит да се повдигне капака на тайната зад неотдавнашното прекосяване на посредническия порт от Мерсин в Турция към Александрия в Египет, където съветските дизелови товари също се преетикетират като египетски артикул.
Цялата скица за заобикаляне на глобите, употребена от съветските компании за продажба на недопечен нефт или рафинирани петролни артикули в Европейския съюз, непрестанно се модернизира, с цел да бъде в крайник с най-новите технологии за наказания. В прочут смисъл има съревнование сред тези, които основават глобите, и тези, които ги заобикалят. Руските петролни компании, подкрепяни от съветски дипломати и разследващи служби, са дейни в разнообразни страни, които препродават съветски рафинирани артикули, като ОАЕ, Тунис, Либия и Турция, към които, както бе упоменато нагоре, се прибави и Египет.
Приходите от продажбата на съветски недопечен нефт остават на доста високи равнища, като по последни оценки на МАЕ за юли те са към 17 милиарда щатски $ и няма признаци за понижаване на тази цифра. Тази наклонност се резервира макар глобите, ориентирани към веригата за основаване на стойност на рафинираните артикули посредством схемата „ мрачен флот “ след товаренето им в петролните терминали в Русия, в това число застрахователите (Ингострах и СОГАЗ), чартьорите и търговците.
Нека да разгледаме една прясна скица за търговия „ на мрачно “. При тази скица съветски дизел, претрупан в Новоросийск, след корабоплаване до Египет се озовава на пристанище Варна, от което се възползват известни български търговци на горива и прочут петролен олигарх, обвързван с още по-влиятелния политически олигарх Делян Пеевски. България е единствено една от многото страни – членки на Европейски Съюз, които внасят преетикетиран съветски дизел. Да разгледаме единствено един от по-новите образци в тази скица в напредък.
По данни на компанията за следене на енергийни товари в действително време Vortexa през последните 12 месеца повече от 50 танкера с към 1,4 млн. тона съветско дизелово гориво са били разтоварени на петролните терминали в Египет. Въпреки че Египет разполага с няколко рафинерии, техният потенциал и технология са ненапълно лимитирани, което води до неспособност да се задоволи изцяло вътрешното търсене на рафинирани артикули. Това изяснява за какво през последното десетилетие страната постоянно е била чист вносител на горива. Изведнъж, през последната към година, Египет се трансформира в главен експортьор на рафинирани петролни артикули, като повече от 24 танкера, пренасящи към 660 000 МТ дизелово гориво, напущат страната към разнообразни дестинации в Средиземноморието, основно за пристанищата на Европейски Съюз, само че и в Черно море.
Руската скица за преетикетиране на рафинирани нефтопродукти се основава на догатката, че Египет разполага с рафинерии, които публично биха могли да създават същата стока от суровия петрол, който преработват. Проблемът с този разказ е, че рафинираният артикул в никакъв случай не доближава до локалния пазар, а в множеството случаи просто се разтоварва в резервоарите за предпазване на брега в петролния терминал в Александрия и по-късно се претрупва с променените документи за генезис на нови танкери в посока Европейски Съюз.
В нашия съответен случай с дизеловия товар, доставен на нефтения терминал във Варна, продавачът е BAHE Energy – цялостно наименование BAHE ENERJİ SANAYİ VE DIŞ TİCARET LİMİ, записана в Истанбул. За доставката на дизеловото гориво до Варна BAHE Enerji употребява плаващия под флага на Маршаловите острови танкер Easterly Canyon, нает от Coral Energy, част от прокси мрежата на Роснефт, с цел да транспортира съветското дизелово гориво от резервоара на нефтения терминал в Александрия до Варна с легендата, че дизеловото гориво е създадено в рафинерията MIDOR – със документ за генезис.
По пътя си корабът стопира на турското пристанище Мерсин, което постоянно се появява в регистрите на танкерите, доставили гориво в България. Той разтоварва 4 500 тона в Турция, преди да продължи към Варна с останалите 25 500 тона. Easterly Canyon с съветски дизел с египетски документ за генезис, дебаркира на нефтения терминал във Варна и престоява там четири дни, от 6 до 9 август, като купувачи на дизел са двама видни играчи на българския пазар на горива, измежду които близкият до Магнитски глобен Пеевски Инса Ойл. Купувачите имат цялостна визия за произхода на дизеловото горива.
Според източници на „ Алтернативи и разбори “ относително дългият престой – три дни – се изяснява със характерната скица, която би трябвало да подсигурява заплащането на глобения артикул по метод, който управляващите не могат да проследят. Първо, „ Инса Ойл “ сплотява напъните си с различен търговец на горива в България, с цел да си поделят покупката на съветския дизел, защото българските банки лимитират банковите заеми на всяка от фирмите, да не приказваме за глобени съветски горива. За това доставката стартира след заплащане. По принцип предплатените заплащания са наложителни при спот продажби, а заплащането е в кеш е класика Накрая, значимо е да се подсигурява, че граничните и митническите чиновници не са прекомерно придирчиви при инспекцията на произхода на продукта. Типичният отговор на това и други запитвания от страна на митническите чиновници е, че те не са длъжни да гледат оттатък достоверността на показания документ. Главна дирекция „ Митници “ обаче разполага със свои специалисти и митническо разузнаване, информация от партньорски служби и достъп до системи за следене на кораби и източници в действително време, с цел да откри това, което нашият екип от открити източници е разкрил. Номинално митническият чиновник не е задължен да гледа оттатък документа за генезис, а египетският наподобява достоверен. Но заобикалянето на глобите е закононарушение и могат да осведомят прокуратурата и да стартират следствие.
Продължаващо сега интернационално следствие би могло да навлезе по-дълбоко и да откри още доста детайлности, присъщи за прането на съветско дизелово гориво, което идва във Варна или Бургас. Всеки тип дизелово гориво носи „ доказателството “ си за генезис в документа за качество и съветските рафинерии и недопечен нефт не вършат изключение.
Сенчестата верига по пътя на този товар от съветско пристанище, през интервенция по преетикетиране приключва във Варна, където българските митнически и гранични управляващи нормално се придържат към формалната документи. Митническите документи на товара от Варна по-късно се обработват в рафинерията „ Инса Ойл “, където качеството на продукта се тества в лабораторията на INSA, а митническите управляващи на драго сърце разрешават дизелът да бъде „ обработват “ по-нататък и да излиза като артикул към този момент на българската рафинерия. Тази верига на съучастничество илюстрира степента на завземане на страната – както Министерството на вътрешните работи (гранична полиция), по този начин и Агенция „ Митници “ са под директния надзор на господин Делян Пеевски. Той провежда ареста на някогашната шефка на митниците в държавното управление на Денков под подправен предлог, с цел да подсигурява, че ще останат неговите висши митнически чиновници във Варна, Бургас и други гранични пунктове ще гледат настрана, когато става въпрос за импорт на съветски дизел или други „ чувствителни “ артикули.
Основните играчи в бранша на горивата и бургаската рафинерия, която сега е притежение на Лукойл, както и държавният бюджет, страдат от нелоялната конкуренция на дъмпинговите цени на съветския дизел, само че мълчат. Негативните фискални и пазарни последствия са мъчно измерими, да не приказваме за накърнената известност на страната като покупател на глобени съветски енергийни артикули, което усилва военния боеприпас на Кремъл. Но главната притегателна мощ на съветския дизел, както и на съветския газ, е дъмпинговата цена, които се продават с огромна отстъпка – при дизела с повече от 100 $ на звук, които се усвояват от медиаторите, най-вече руснаци, от нефтения терминал в Русия до помпата. А милиарди пълнят хазната на Путин.
За сведение, единствено през тази година INSA Oil е внесла 300 000 тона дизелово гориво. Можем единствено да допускаме какъв е делът на съветския дизел на българския пазар, само че множеството товари са получени от Мерсин, а в този момент и от Александрия. Следващите в схемата за преетикетиране са либийските пристанища и към този момент танкерите, които доставиха гориво във Варна са дебаркирали там.
Горното би трябвало да ви даде явен ориентир кой е същинският господин Кеш в българската политика.
Инфо: altanalyses.org